На 20 май в Галерия на открито „Градска градина“ пред Народния театър в София беше открита изложбата „Петър Берон. 200 години от издаването на „Рибния буквар“. Тя е подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките и е включена в програмата за отбелязване на 155-годишнината от създаването на БАН, като за нейното изработване са използвани също и архивни документи от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и Научния архив на БАН. На откриването присъстваха служебният зам.-министър на образоването и науката акад. Николай Витанов и генералните директори на БТА и БНР Кирил Вълчев и Милен Митев. Изложбата беше открита от д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека, и акад. Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките. Д-р Найденова изтъкна, че книгите, представени в изложбата, са притежание на библиотеката и са част от културно-историческото наследство на страната. Акад. Ревалски подчерта революционното значение на „Рибния буквар“ както за българите, така и за цялата световна педагогическа наука и мисъл. Той също така отбеляза, че годишнините от издаването на Буквара и от създаването на БАН, които отбелязваме през 2024 г., ще бъдат сред първите включени в календара под надслов „14 века България в Европа“, който е част от съвместната инициатива на трите обществени медии БНТ, БНР и БТА за предстоящото отбелязване на 1 350-годишнината от създаването на Първата българска държава. На постерите са представени първото издание на „Буквар с различни поучения“ от 1824 г., станал известен със заглавието „Рибен буквар“, което е притежание на Централната библиотека, както и другите негови известни издания преди Освобождението. Разгледани са Предисловието и отделните негови раздели, както и най-ранните отзиви за буквара. Специално внимание е отделено също на предшествениците и следовниците на тази уникална за българското учебно дело книга. Отбелязано е и първото голямо национално честване от нейното издаване 100 години по-рано. На последните табла е представен авторът Петър Берон като учен, просветен деец и дарител – един от най-образованите българи за онова време, който пръв обръща поглед към новото, европейското образование като главен залог за бързо и успешно развитие на зараждащото се новобългарско общество. Изложбата се състои от 14 табла, като освен на български e представена паралелно и на английски език, и може да бъде разгледана до 28 май.

Уилям Шекспир (1564–1616) е английски драматург и поет, считан за най-значимия творец в англоезичната и един от най-забележителните в световната литература. Множество факти, свързани с живота му и дори с авторството на някои от произведенията му, остават спорни и до ден-днешен. Роден е през април 1564 г. в град Стратфорд на Ейвън в голямото семейство на производител и търговец на кожени изделия и общински съветник и дъщерята на богат селянин. За личния му живот се знае малко и има много празнини. Неговите биографи предполагат, че е посещавал безплатното училище „Крал Едуард VI“, където изучавал латински език и литература. На 18 години се жени за 26-годишната Ан Хатауей, от която има три деца. От 1585 до 1592 г. работи в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа. Повечето си творби създава в периода 1589–1613 г. Автор е на 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми, преведени на много различни езици, като все още се водят спорове относно периодизацията на творчеството му. Някои от най-популярните произведения на Шекспир са трагедиите „Ромео и Жулиета“, „Макбет“, „Крал Лир“, „Хамлет“ и „Отело“, комедиите „Както ви харесва“, „Сън в лятна нощ“, „Мяра за мяра“, „Дванайсета нощ“ и „Укротяване на опърничавата“ и историческите драми „Ричард III“ и „Зимна приказка“. Шекспир умира на 23 април 1616 г. в родния си град и е погребан до олтара на църквата „Света Троица“, а на северната й стена е поставен негов паметник.